Напоследък кой каквото и да прави, политиката е навсякъде – политика във вестника ми, политика по телевизията, политика по пощата, политика по телефона ... Даже и извън милата ми родина ме намериха да спамят един от най аполитичните хора на този свят. Все едно ще се вдигна през девет планини в десета, за да отида да гласувам за по-малкото зло. Да ми дойдат в квартала, както и да е, да се замисля, но на майната си – не, мерси съм!

Гледам и блогът се напълни с какви ли не политически и антиполитически изявления, агитации и т.н. Та реших да политизирам поне за 5 мин. и моя блог и да задам въпроса: политиката ли се превърна в новия Биг Брадър? До преди месец биг, вип, баш и пишман брадъри бълваха от всякъде – по улиците, по всички медии, та чак и по централните новини. По едно време имах чувството, че Другаря Тошко ще ми излезе от консервената кутия като тръгна да си правя вечерята.

Сега ще кажете, че с политиката е друго. Да, така е, но и не е така. Защото както за всяко едно нещо, така и за политиката никой няма достатъчната информация, за да вземе адекватно решение за себе си. Така, както се вихреше синдромът (уж) Вип Брадър и всички бяха като зомбирани от призивите „за децата”, пускаха смс като откачени, рядко се заговори за цялата пошлост, която се изсипа върху главите ни от всички инстанции. Не се и каза как повечето от най-големите благотворителни организации, в това число и Уницеф са писали официален протест срещу подобна пошла благотворителност и официален отказ името им да се споменава в подобни предавания.

Същата работа и с политиката и изборите. Бъдете патриоти, гласувайте, не продавайте гласове ... Чудесно, но някой каза ли си платофрмата, така, че и работещите хора, които нямат време и желание да ходят на партийни вечеринки да я разберат? Далеч съм от мисълта, че свободата на словото е истинска свобода. Далеч съм от мисълта, че това, което се пише по пресата и говори по новините действително е това, което се случва. Някой потърси ли друг начин, освен този? Съмнявам се ... Всички се борят за нещо, мътно и мръсно като Перловската река.

Затова аз и тази година няма да благоволя да пропилея 6 ценни часа от още по-ценния си живот, за да отида да гласувам. Дори и при доброто ми желание да бъда информирана, да бъда активна като гражданин на страната си, дори и при благоволението ми да не страдам от каквито и да било предрасъдъци спрямо която и да било система, а да разсъждавам на базата на това, което съм видяла със собствените си очи. Защото каквото и да си мисля, че знам, всъщност все повече се убеждавам, че не зная нищо.

Изборите ли са новия ни Биг Брадър – много спам и никаква информация?